Излезе от печат новата книга на Емил Левков "Миналото желае своя реванш" и вече може да бъде открита в книжарниците. В нея ще откриете няколко новели и разкази разтърсващи сетивата.
"Миналото желае своя реванш"
Животът на Иванка Странска като цяло върви добре, докато в него не се завръща един призрак. Призракът на сестрата, която тя е удавила във водите на Черно море преди 6 години. Сега Мартина отново навлиза в света на живите и е готова на всичко, за да си отмъсти. Милост няма да има за никого, а победителят може да бъде само един.
"Беззаконие/Закон на природата"
Сделки с мафията, педофилия, серийни убийства, трафик на деца - мнозина от служителите в полицията на Сакраменто крият мръсни тайни. Отмъщението обаче дебне зад ъгъла. Тереса Дервалт и Джилиан Алекзандър имат дълбоко лични причини за вендетата, която предприемат срещу органите на реда в града, докато в същото време между две мафиотски фамилии възниква вражда, която просто не може да приключи без жертви.
"Черна жътва"
В един наглед обикновен ден животът на Франк Кълън се променя завинаги, когато той се прибира у дома, за да открие труповете на съпругата си и своя син. А извергът, посегнал на живота им, е още там. За обществеността в малкото градче Седона Джоел Алън е просто местният месар. Той обаче има и друго по-зловещо лице, а именно на сериен убиец. Франк убива психопата, но самият той бива завладян от желанието за мъст. Опитът му да посегне на семейството на Алън е осуетен от полицай Нейтън Фрост, ала 10 години по-късно Кълън е освободен от затвора, а сърцето му все така копнее за кръв. Историята разкрива и защо една гимназистка крие по-голямата си сестра в мазето на общия им дом, както и докъде се простира сестринската преданост.
"Дарбата"
Готови ли сме да приемем, че на този свят съществуват неща, които не разбираме? Дали всичко, което не можем да проумеем, представлява заплаха за нас? Възможно ли е да отвърнеш на злото с добро? Съперничеството на Гризелда Рибейро и Елиана Фуртадо дава своя отговор на тези въпроси.
„Не, аз благодаря“ е премиерният моноспектакъл на Плевенския театър
„Не, аз благодаря“ е премиерният моноспектакъл на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" в Плевен, с участието на Бориса Сарафова-Черкелова. Режисьор е Ованес Торосян, автор на текста е Албена Ненкова.
„Не, аз благодаря“ е разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията „театър“ Това е моноспектакъл, който със смях, любов и безпощадна откровеност разказва за невидимите за публиката хора в театъра.
Публиката ще се пренесе във вътрешността на театъра и то в един ден, когато той е празен. Всички са на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка е останала по случайност сама в театъра и денят на отворените врати е пред провал. Неочаквано невидимата за всички Невенка се оказва „под прожектора“, точно там, където тайно е мечтала винаги да бъде.
"Ованес Торосян смело скочи в блатото на женските емоции, оказа се, че може да плува и то доста добре, каза драматургът Албена Ненкова. А на Бориса спектакълът „Укротяване на опърничавата“ най-добре би й прилегнал, но може би и до там ще се стигне, но укротено е момичето и по нейния си начин представя текст, който звучи различно и много ми харесва. Много ми харесва този прочит, усещането да е на сцена. Словото, когато бъде изречено по един друг начин, то вече става забележимо", допълни Ненкова.
„Беше интересно, беше предизвикателство, не си давах сметка в същност с какво се захващам, с какво се захващаме и че въобще не е лесно. И всъщност това е вкусното – не е лесно, трудно е и ни харесва, мисля, че ще успеем да се справим“, допълни Бориса Сарафова - Черкелова.
Режисьорът Ованес Торосян е и автор на 12-те музикални творби и текстовете на песните към спектакъла. По думите му екипът, създал „Не, аз благодаря“, си е поставил за цел това да е спектакъл за публиката и най-вече за публиката в Плевен, тъй като Бориса е родом от тук.
„Моят любим автор е Педро Хуан Гутиерес, който улавя в детайл и точност мислите на човека и ги предава на хартия. Мислите, каквито са и никога не се изричат. На базата на тази документалност на мисълта се изкарват по-големи и по-мащабни проблеми. Успях именно тези малки и невидими мисли да ги извадя извън главата на нашата героиня и да направя една по-голяма картинка. За целта позиционирахме героинята в театъра и сякаш ние започваме от външния свят, влизаме в това нейно стайче, правим един зуум, след това влизаме в нейната глава, разбираме какви ги мъти, а след това излизаме от главата“, разказа Ованес Торосян.
„В целия този процес има момент на наблюдение, когато можем в рамките на един час да наблюдаваме човека – човекът е тема, която мен много ме вълнува, и паркираме на идеята за благодарността, защото заглавието носи тази думичка", допълни той.
Торосян подчерта, че за него думата „благодаря“ е изключително важна. „Аз винаги благодаря на всеки човек, с когото комуникирам, независимо дали ми е приятен или не. Смятам, че в благодарността е ключът към щастието – ти да оцениш човека отсреща, да оцениш, че си жив и че си благодарен на хората около теб, защото те те правят такъв какъвто си. Когато този процес тръгне, идва и промяната“, подчерта режисьорът.
Премиерното представление на „Не, аз благодаря“ ще бъде тази вечер на камерна сцена „Пан Бурянин“.
/ХК/
„Не, аз благодаря“ е разказ за малкия човек, намерил убежище в илюзията „театър“ Това е моноспектакъл, който със смях, любов и безпощадна откровеност разказва за невидимите за публиката хора в театъра.
Публиката ще се пренесе във вътрешността на театъра и то в един ден, когато той е празен. Всички са на турне в с. Тръстеник. Само гардеробиерката Невенка е останала по случайност сама в театъра и денят на отворените врати е пред провал. Неочаквано невидимата за всички Невенка се оказва „под прожектора“, точно там, където тайно е мечтала винаги да бъде.
"Ованес Торосян смело скочи в блатото на женските емоции, оказа се, че може да плува и то доста добре, каза драматургът Албена Ненкова. А на Бориса спектакълът „Укротяване на опърничавата“ най-добре би й прилегнал, но може би и до там ще се стигне, но укротено е момичето и по нейния си начин представя текст, който звучи различно и много ми харесва. Много ми харесва този прочит, усещането да е на сцена. Словото, когато бъде изречено по един друг начин, то вече става забележимо", допълни Ненкова.
„Беше интересно, беше предизвикателство, не си давах сметка в същност с какво се захващам, с какво се захващаме и че въобще не е лесно. И всъщност това е вкусното – не е лесно, трудно е и ни харесва, мисля, че ще успеем да се справим“, допълни Бориса Сарафова - Черкелова.
Режисьорът Ованес Торосян е и автор на 12-те музикални творби и текстовете на песните към спектакъла. По думите му екипът, създал „Не, аз благодаря“, си е поставил за цел това да е спектакъл за публиката и най-вече за публиката в Плевен, тъй като Бориса е родом от тук.
„Моят любим автор е Педро Хуан Гутиерес, който улавя в детайл и точност мислите на човека и ги предава на хартия. Мислите, каквито са и никога не се изричат. На базата на тази документалност на мисълта се изкарват по-големи и по-мащабни проблеми. Успях именно тези малки и невидими мисли да ги извадя извън главата на нашата героиня и да направя една по-голяма картинка. За целта позиционирахме героинята в театъра и сякаш ние започваме от външния свят, влизаме в това нейно стайче, правим един зуум, след това влизаме в нейната глава, разбираме какви ги мъти, а след това излизаме от главата“, разказа Ованес Торосян.
„В целия този процес има момент на наблюдение, когато можем в рамките на един час да наблюдаваме човека – човекът е тема, която мен много ме вълнува, и паркираме на идеята за благодарността, защото заглавието носи тази думичка", допълни той.
Торосян подчерта, че за него думата „благодаря“ е изключително важна. „Аз винаги благодаря на всеки човек, с когото комуникирам, независимо дали ми е приятен или не. Смятам, че в благодарността е ключът към щастието – ти да оцениш човека отсреща, да оцениш, че си жив и че си благодарен на хората около теб, защото те те правят такъв какъвто си. Когато този процес тръгне, идва и промяната“, подчерта режисьорът.
Премиерното представление на „Не, аз благодаря“ ще бъде тази вечер на камерна сцена „Пан Бурянин“.
/ХК/
БТА
Да свиря на "Зимни музикални вечери - проф. Иван Спасов" в Пазарджик е привилегия, каза цигуларката Десислава Чолакова
"Зимни музикални вечери" е един от най-големите български фестивали, каза за БТА цигуларката Десислава Чолакова. В последната вечер на фестивала в Пазарджик тя беше гост-солист и заедно с пазарджишките симфоници изпълниха "Концерт за цигулка и оркестър" от Арам Хачатурян под диригентството на Джин Бек (Корея).
Да мога да се върна и да свиря тук за мен е една привилегия. Много е трудно в този сезон, в който гори и кипи от музика навсякъде в България, да се прибера точно за "Зимни музикални вечери" и затова много се радвам, че съм тук, добави Чолакова.
Голям шанс е да работя с диригента Джин Бек тази трудна програма, която свиря, а също така имам голямата привилегия да бъда солист днес, каза още Десислава Чолакова. По думите ѝ, оркестърът е "подновен, свеж и красив". "Много е вдигнато нивото и съм много доволна", добави тя.
Родената в Пазарджик цигуларка разказа, че има лични спомени с проф. Иван Спасов. "Спомням си го на това място (фоайето на зала "М. Г. Атанасов - бел.авт.), давайки автографи. Аз бях много малко момиченце с панделка на главата, той ме попита дали свиря и ми каза, че трябва да продължавам да свиря", спомни си Десислава Чолакова.
Десислава Чолакова прави своето творческо посвещение в родния си град Пазарджик, където започва да учи цигулка в Градската школа по изкуствата към читалище "Христо Ботев", съобщават от Община Пазарджик. Първата ѝ учителка е нейната майка Ира Чолакова. През 1992 г. постъпва в Пловдивската музикална академия в класа на Анелия Сталева. През 1994 г. печели стипендия за обучение в Цигулковата Академия на Хабиб Кайале- Швейцария, а по-късно става и официален асистент на проф. Х. Кайале. Печели национални и международни конкурси. Работила е с оркестри в Пхенян, Цюрих, Каракас, Хамбург, Милано и др. В момента Десислава Чолакова е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР, посочват още от Общината.
/АБ/
Да мога да се върна и да свиря тук за мен е една привилегия. Много е трудно в този сезон, в който гори и кипи от музика навсякъде в България, да се прибера точно за "Зимни музикални вечери" и затова много се радвам, че съм тук, добави Чолакова.
Голям шанс е да работя с диригента Джин Бек тази трудна програма, която свиря, а също така имам голямата привилегия да бъда солист днес, каза още Десислава Чолакова. По думите ѝ, оркестърът е "подновен, свеж и красив". "Много е вдигнато нивото и съм много доволна", добави тя.
Родената в Пазарджик цигуларка разказа, че има лични спомени с проф. Иван Спасов. "Спомням си го на това място (фоайето на зала "М. Г. Атанасов - бел.авт.), давайки автографи. Аз бях много малко момиченце с панделка на главата, той ме попита дали свиря и ми каза, че трябва да продължавам да свиря", спомни си Десислава Чолакова.
Десислава Чолакова прави своето творческо посвещение в родния си град Пазарджик, където започва да учи цигулка в Градската школа по изкуствата към читалище "Христо Ботев", съобщават от Община Пазарджик. Първата ѝ учителка е нейната майка Ира Чолакова. През 1992 г. постъпва в Пловдивската музикална академия в класа на Анелия Сталева. През 1994 г. печели стипендия за обучение в Цигулковата Академия на Хабиб Кайале- Швейцария, а по-късно става и официален асистент на проф. Х. Кайале. Печели национални и международни конкурси. Работила е с оркестри в Пхенян, Цюрих, Каракас, Хамбург, Милано и др. В момента Десислава Чолакова е концертмайстор на Симфоничния оркестър на БНР, посочват още от Общината.
/АБ/
БТА
Златни и сребърни находки от средновековния град Червен ще гостуват Националния археологически институт с музей
Регионалният исторически музей в Русе ще се включи в организираната от Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ-БАН) временна изложба „Българска археология 2024“. Това съобщи уредникът от отдел „Връзки с обществеността“ на културния институт в крайдунавския град Катерина Илиева.
Тя добави, че в експозицията ще се включат находки от проучвания от археолога Светлана Великова средновековния град Червен. Сред тях ще е златната монета на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 - 1254), както и сребърните монети от периода между 13-и и 15-и век, наушници с позлата, част от боен нож, фрагменти от вносен съд и устие на каничка, с човекоподобно изображение.
Илиева отбеляза, че тази година предстои 80-ото поредно издание на изложбата „Българска археология“. Тя и създаденият към нея каталог представят най-впечатляващите открития в страната от изминалия археологически сезон. В инициативата се включват десетки исторически и археологически музеи със свои експонати от Праисторията до Възраждането.
Традиционно официалното откриване, предназначено за участниците, е в НАИМ-БАН на 14 февруари – професионалния празник на археолозите. За всички посетители изложбата ще отвори врати на 15 февруари, уточни още Катерина Илиева.
/ТС/
Тя добави, че в експозицията ще се включат находки от проучвания от археолога Светлана Великова средновековния град Червен. Сред тях ще е златната монета на никейския император Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222 - 1254), както и сребърните монети от периода между 13-и и 15-и век, наушници с позлата, част от боен нож, фрагменти от вносен съд и устие на каничка, с човекоподобно изображение.
Илиева отбеляза, че тази година предстои 80-ото поредно издание на изложбата „Българска археология“. Тя и създаденият към нея каталог представят най-впечатляващите открития в страната от изминалия археологически сезон. В инициативата се включват десетки исторически и археологически музеи със свои експонати от Праисторията до Възраждането.
Традиционно официалното откриване, предназначено за участниците, е в НАИМ-БАН на 14 февруари – професионалния празник на археолозите. За всички посетители изложбата ще отвори врати на 15 февруари, уточни още Катерина Илиева.
/ТС/
БТА
Отличените участници в четвъртото издание на националния конкурс за криминален разказ "/Не/разкритият случай" бяха обявени
Имената на отличените участници в четвъртото издание на националния конкурс за написване на криминален разказ "/Не/разкритият случай", организиран от Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" във Велико Търново, бяха обявени. Това съобщи инициаторът на надпреварата Момчил Шивачев.
Победител в конкурса тази година е Фанка Койчева (Фани Цуракова) от София с разказа „Игор“.
На второ място е класиран Никола Ников от столицата, а третата позиция си поделят Марина Лазарова от Пловдив и Велизара Йорданова от Горна Оряховица. Специална награда на журито заслужи Ирина Стоянова от София, а Специална поощрителна награда - Мирослав Георгиев от Горна Оряховица.
Поощрителни награди са присъдени на: Викториа Маринова, Валентин Вълчев, Денис Найденов и Теодор Инджов от Свищов, Боян Тасев и Мария Тасева от Варна, Виктория Крумова от Монтана, информира Шивачев. Той допълни, че церемонията по награждаването на тези участници ще бъде на 12 февруари в централната сграда на библиотеката.
БТА припомня, че официалното начало на конкурса беше поставено на 25 ноември 2024 г., като в него можеха да се включат участници без ограничения по възраст или професия. Те трябваше да участват само с по един свой разказ, независимо дали той вече е бил публикуван или напълно нов.
/ТС/
Победител в конкурса тази година е Фанка Койчева (Фани Цуракова) от София с разказа „Игор“.
На второ място е класиран Никола Ников от столицата, а третата позиция си поделят Марина Лазарова от Пловдив и Велизара Йорданова от Горна Оряховица. Специална награда на журито заслужи Ирина Стоянова от София, а Специална поощрителна награда - Мирослав Георгиев от Горна Оряховица.
Поощрителни награди са присъдени на: Викториа Маринова, Валентин Вълчев, Денис Найденов и Теодор Инджов от Свищов, Боян Тасев и Мария Тасева от Варна, Виктория Крумова от Монтана, информира Шивачев. Той допълни, че церемонията по награждаването на тези участници ще бъде на 12 февруари в централната сграда на библиотеката.
БТА припомня, че официалното начало на конкурса беше поставено на 25 ноември 2024 г., като в него можеха да се включат участници без ограничения по възраст или професия. Те трябваше да участват само с по един свой разказ, независимо дали той вече е бил публикуван или напълно нов.
/ТС/
БТА
Subscribe to:
Posts (Atom)