Веляновата къща в Банско е пропита с история и е свързана с много легенди

Веляновата къща в Банско е пропита с история и е свързана с много легенди

Веляновата къща в Банско е пропита с история и е свързана с много легенди, разказа за БТА директорът на Музеен комплекс – Банско Светла Барякова. Къщата е строена около осемнадесети век и е образец на архитектурния тип укрепени къщи от времето на Българското възраждане, обявена е за паметник на културата с национално значение.

Характерно за банските къщи от края на седемнадесети и началото на осемнадесети век, каквато е и Веляновата къща, е че са се „развивали“ около каменно ядро, което в Банско се нарича „кула“. Това е най-здравето място в къщите-крепости, зидовете на укрепената стая са най-дебели – около метър, а понякога и повече, разказа Светла Барякова. Тази стая е служила за закрила на цялото семейство при евентуално нападение, оттам е и входът за скривалището – последно убежище на стопаните при евентуално нападение. Това убежище е било за старците, жените и децата, защото мъжете до последно са отбранявали дома си. В стаята са изградени и бойници, откъдето мъжете в къщата са обстрелвали нападатели.

Причина за изграждане на този тип къщи е, че в края на 17-и и началото на 18-и век османската армия започва да търпи загуби, което означава, че войниците няма как да завоюват нови територии и да плячкосват. „Голяма част от тях, връщайки се от неуспешни битки, сформират разбойнически банди, който нападат вече поробените в Османската империя народи“, посочи Светла Барякова. Тези нападения в Банско са били чести, защото този период е „златен век“ за селището, издигат се мощни търговски фамилии, а основният начин да съхраняват финансовия си ресурс, е бил в злато и жълтици. „Това е било „апетитна хапка“ за разбойническите банди, като има засвидетелствани две нападения, но с отпора на местните мъже, те са неуспешни, разказа Барякова. Направата на къщи-крепости предлага първо закрила за своите стопани, след това топлина и уют, особено Веляновата къща, която е стенописвана от майстори на четката, допълни директорът на музейния комплекс.

Къщата впечатлява със своите размери още с прекрачване на портата. Изрисувани са външните стени, а едно от първите неща, които виждат посетителите, е красиво резбования дървената розетка на просторния чардак.

Историята на къщата е забулена далеч назад във вековете и в времето, разказа още Светла Барякова. Има предания, че къщата е била построена от заможни бански търговци, но не е известно в съвремието кои са били те. Легенда разказва, че османци убиват сина на стопанина на прага на къщата, след което семейството решава, че не може повече да остане в този дом и го напуска, като оставят къщата на църковната община в Банско, допълни Барякова.

„Когато Велян Огнев идва тук по покана на църковната община да прави иконостаса и да рисува в църквата, новопостроената тогава църква „Цвета Троица“, през 1835 г., пак легендата разказва, че рисувайки, той се залюбва със сестрата на Неофит Рилски, тъй като родната къща на Неофит Рилски е в съседство в църквата“, разказа Барякова. Велян Огнев решава да остане в Банско и да създаде тук семейство, а като част от това, което е трябвало да му бъде заплатено за работата в църквата, получава къщата, в която се настанява със създаденото от него семейство, и я украсява по собствения си естетически усет със стенописи по стените, резбовани тавани и изящни декорации.

Къщата има с работна стая за жените, гостна, всекидневна, дори и баня. Цялата е красиво изрисувана от Велян Огнев. Едно от най-впечатляващите помещения е така наречената „синя стая“, направена от Велян Огнев специално за София, отново според преданието, в което тя да се отдава на почивка и размисъл. „Според преданието, стаята е изрисувана за София с изгледи от Венеция и Истанбул, което показва, че Велян Огнев вероятно доста е пътувал, явно е видял тези места, за да има знание за тях и да може да ги нарисува“, посочи Светла Барякова.

След пристигане на Велян Огнев от Дебърско, той продължава да твори, работата му не приключва с новопостроената църква. Вероятно и обучава следващи майстори, без да има сигурни писмени сведения за това, но се предполага, че създава школа с талантливи младежи, а наследството от нея са стенописи по къщите и превръщането им в „шарени“, макар и вече несъществуващи, както и „писаните“ сандъци – неотменна част от чеиза на младите невести, също характерни за Банско.

/РБ/