Сънувах, че съм умрел
и че закопали мене
някъде във тоз предел,
под тез дъбове зелени.
И не беше мойта смрът
вечна с тоя свят раздяла:
мъртва бе едната плът,
а душата бе остала.
И долавях в гроба свой
глухий ромон на реката,
слушах нощния покой
и дъхът на планината;
как над гроба ми зелен
стъпки лекички нагазват
и аз слушах как над мен
самодивите приказват…
И душа ми като в храм,
в храм надземен и чудесен,
продължаваше и там
недопятата си песен.
No comments:
Post a Comment